Черковнославянска и гражданска азбука през възраждането

Из историята на нашето езиково строителство
Л. Андрейчин
4. ГРАФИКА И ПРАВОПИС
Черковнославянска и гражданска азбука през възраждането

Черковнославянската кирилица, разпространена в нашите земи от XVII в. насетне заедно с печатните черковни книги, които идвали в голямо количество от Русия, е била използувана при издаването на много от произведенията на нашите по-стари възрожденци. Достатъчно е да кажем, че на тази азбука са били печатани не само произведения с по-силно черковнославянско влияние в езика, но и такива важни произведения в развитието на новобългарския книжовен език, като „Рибния буквар” на П. Берон (1824), „Българска граматика” на Неофит Рилски (1835), „Първична българска граматика” от Ив. Богоров (1844) и др.
Макар и да произхожда непосредно от старобългарската кирилица (по начало буквите имат същия вид и същите названия, например А — аз, Б — буки, В — веде и пр.), черковнославянската азбука е претърпяла известни промени, като е развила своеобразни особености в някои отношения.
Характерно е за нея, че някои букви имат двояки начертания, например „тясно” е () и „широко” е (), „тясно” о () и „широко” о (),  и ,  и  и др.
В черковнославянската азбука липсват старобългарските букви  и  (наричани в Русия „юсове”). В черковнославянските текстове тези старобългарски букви и звукове са заменени с у и ю под влияние на руски език (МКА,НАЮ).
Някои старобългарски букви са получили под влияние на руски език друго произношение в черковнославянски:  се изговаря като я,  като е.
Старобългарската гласна буква Ъ в черковнославянски се среща само в края на думите без звукова стойност (ГРАДЪ, ВОКЪ), буква Ь се използува само като знак за мекост (СОЬ, КОЬЦО). Вътре в думите старобългарските ерови гласни в силни позиции са заменени съответно с  и  под влияние на руски език.
Старобългарската буква  е заменена в черковнославянски с Ы (с Ь вместо Ъ като първа съставка).
От казаното се вижда, че черковнославянската фонетика е била русифицирана по отношение на застъпниците на еровете и носовите гласни, защото оригиналният им изговор е бил труден за руските книжовници и духовници. Други някои отличителни особености на старобългарската фонетика, които не са представяли трудности за руския изговор, са запазени в черковнославянск и, например старобългарските съчетания РА, А, Р,  срещу руски оро, ере, оло (ГРАДЪ, ГАВА, БРГЪ, МК), старобългарски съчетания , ЖД срещу руски ч, ж (НЪ, НВЖДА).
В черковнославянската азбука се срещат и някои гръцки букви, употребявани само в гръцки думи и имена:  (кс, название „кси”),  (пс, название „пси”),  (т, название „тита”),  (и, след гласна в, название „ижица”).

   У п о т р е б а  н а  н я к о и  б у к в и
 и  се изговарят като е.  се пише в началото на думите, а  в средата и в края, например Р, НЬ.
И и  се изговарят като и. Обикновено се употребява И, например ИГАХЪ, ИМА, КНИГА, ИЛИ.  се пише пред гласна и в някои чужди думи, например ЖИТ, ПРИДХЪ, СМИРН, ФАРСЙ. Когато над  се пише някой друг знак, двете точки се изпущат: ДН, АЪ.
,  и  се изговарят като о.  се пише в началото на думите, а  — в останалите положения, например НЪ, СЪ, АРДЪ, СВ.  се среща обикновено в началото на думи, които съдържат представка о- или об-, например БАСТЪ, АРЮ, СЖДАЮ. Предлогът от и представката от- се пишат винаги със сложния знак , който представя съединение от  и Т, например СТЪ, ЮСТИ, М, П.  се пише и в края на някои наречия и съюзи: МГ, К. Също и в някои чужди думи: ИДЛЪ, ИАЪ и др.
Освен в началото на думите буквите  („широко” е) и  се пишат вместо  и  и вътре в някои форми за множествено число на имената, за да се различават писмено от съответни синонимни форми в единствено число:
ТЦЪ — баща, им. п., ед. ч., ТЦЪ — род. п., мн. ч.
СТАРЦМЪ — тв. п., ед. ч., СТАРЦМЪ — дат. п., мн. ч.
ФАРС — зв. п., ед. ч., ФАРС — им. п., мн. ч.
ПРРКЪ — им. п., ед. ч, ПРОРКЪ — род. п., мн. ч.
ЧИКМЪ — тв. п., ед. ч., ЧИКМЪ — дат. п., мн. ч.
 се изговаря като у.  се пише в началото на думите, а  — в останалите положения, например РКЪ, Х, РКА, БД.
 и  се изговарят като я.  се пише в началото на думите, а  в останалите положения, например ДЪ, МЪ, КАМ  ГРДШИ, М, ИМ. По изключение се пише с  в началото само думата ЗЫКЪ (орган в устата, говор) за разлика от ЫКЪ (народ).
 и  се изговарят като з.  се среща само в началото на няколко думи, като ВДА, ИЦА, ВРЬ,  и др. Във всички други случаи се пише : АЪ, М, АТ, ИГАХЪ и пр.
В гръцки думи Г пред друго Г или К се чете като н: АГГЛЪ, СНГКИТЪ (събрание).

   Н а д р е д н и  (н а д б у к в е н и)  з н а ц и
У д а р е н и я. Във всяка черковнославянска дума винаги се означава мястото на ударението. Черковнославянското ударение (под влияние на гръцкото писмо) се отбелязва с три знака, които се употребяват по механически правила, без разлика в начина на изговора.
О с т р о ударение (') се употребява редовно при всички гласни в думата, освен когато те са в самия й край, например  
Т е ж к о  ударение (`) се употребява при гласни букви в самия край на думата, например  (ето). Когато след думата следва енклитика, в края на думата се пише остро, а не тежко ударение, например  .
И з в и т о  ударение () се употребява при някои случаи в множествено число на имената за различаване от съответните омо-нимни форми в единствено число, например:
 — род. п., ед. ч.,  — двама братя (дв. ч.)
 — им. п., ед, ч.,  — род. п., мн. ч.
 — им. п., ед. ч.,  — род. п., мн. ч.
 — ж. р., ед. ч.,  — ср. р., мн. ч.
 — ж. р., ед. ч.,  — ср. р., мн. ч.
П р и д и х а н и я. Всяка гласна буква в началото на думата воси в черковнославянското писмо знак  или . Тези знакове се изричат придихания. Те нямат никаква фонетична стойност, а се употребяват по подражание на гръцкото средновековно писмо, където също не са имали звукова стойност.
Знакът  се нарича „тънко придихание” и се употребява при всяка начална гласна, например .
Знакът  се нарича „гъсто придихание” и се употребява само над буква  в гръцки думи:  (същност),  (началник).
Ако върху началната гласна пада ударението на думата, то се пише след придиханието:  (го).
Т и т л и. В черковнославянското писмо някои често употребявани думи, които именуват възвишени лица и предмети, се пишат съкратено, като се изпущат някои вътрешни звукове. Над буквата, в съседство с която се изпущат други букви, се пише особен знак, наречен  т и т л а  (), например  . В тоя си вид титлата се нарича проста титла. Употребяват се и буквени титли, при които под знака на титлата (дъгичка) са написани съвсем дребно някои от изпуснатите букви (г, д, о, р или с), например .
В някои случаи (при предлог  и др.) се изпуща крайният Ъ и тогава над последната съгласна се употребява особен знак (), наречен  е р ч и к, например 

   О з н а ч а в а н е  н а  ч и с л а
Числата в черковнославянското писмо се означават с букви, както е било в гръцкото и в старобългарското писмо. В такъв случай над буквите се поставя проста титла, например  .
При числата от 11 до 19 се поставя по-напред знакът на единиците, а след него тоя на десетицата,, например . В останалите случаи се поставят по-напред знаковете с по-голямо числено значение, например .
Единиците, десетиците и стотиците се означават с отделни букви. За означаването на хиляди се поставя особен знак пред тях, представляващ дъгичка, кръстосана с две чертички.

   П р е п и н а т е л н и  з н а ц и
Системата на препинателните знаци в черковнославянското писмо е твърде проста. Знаковете запетая и точка се употребяват както в днешно време.
Знакът точка и запетая се употребява в значение на въпросителен знак.
Знакът двоеточие се употребява със значение на нашето двоеточие или точка и запетая.
* * *
По силата на традицията черковнославянската азбука се е употребявала в българските възрожденски издания с решително преобладаване до средата на миналия век. Новата разновидност на славянската кирилица — гражданската азбука, въведена в Русия от Петър I в началото на XVIII в. с цел да се направи славянското писмо по-удобно за писане, по-опростено по състав и по-близко по външен вид до латинското в Западна Европа — се появява за пръв път у нас в Аритметиката на Христаки Павлович от 1833 г.
Гражданската азбука представя в сравнение с черковнославянската едно значително еволюирало писмо. Тя е освободена от излишните графически разновидности на отделни букви (широко застъпени в черковнославянското писмо), не употребява знакове за съкращения (титли) и придихания, лишени от звукова стойност. Изоставя отбелязването на мястото на ударението в думите, което практически не е необходимо и затруднява писането. В гражданската кирилица е възприето означаването на числата с цифри, а не с букви, както е в черковнославянското писмо.
Авторите, които издават книги с гражданска азбука, първоначално са малцина. Интересно е, че Христаки Павлович, представител на консервативната черковнославянска школа, показва определено предпочитание към новата азбука, с която са напечатани още редица негови издания — Разговорник греко-болгарский и Писменик от 1835 г., Изгубеное дете и Царственик от 1844 г. и др. Други автори, които показват предпочитание към гражданската азбука, са Ив. Богоров и В. Априлов. Понякога авторите на книги не са можели сами да избират азбуката на изданията си, защото с граждански шрифт не са разполагали всички достъпни за тях печатници. Така напр. печатницата в Смирна по-дълго време е разполагала само с черковнославянска кирилица. Срещат се доста издания с опростен черковнославянски шрифт, освободен от дублетни разновидности на буквите и от излишни допълнителни знаци и по този начин твърде доближен до гражданския (с фактическа разлика само в графическия стил на буквите). С такава азбука е отпечатана напр. Първичка българска граматика на Ив. Богоров от 1844 г., Заради возрождение новои болгарскои словесности или науки от Ю. И. Венелин (превод от М. Кифалов) (1842), Грамматика славеноболгарска от Христаки Павлович (1845) и др.
Едва от 1847 г. насетне се увеличава по-чувствително броят на книгите, печатани с гражданска азбука, която започва да преобладава след 1850 г.

http://www.promacedonia.org/la/la4_1.html