Днес пишем и четем на руския граждански шрифт.
По-популярен като Руска азбука или Руска кирилица, той е модификация на кирилицата, въведена от руския цар Петър I в периода 1708 – 1710 г. Целта на реформата е била да се доближи външният облик на руските книги до западноевропейските книги от онова време, тоест раннобароковата френскоиталианска антиква. През януари 1707 г. по чернова, съставена вероятно от самия Петър I, армейският щабен художник Куленбах съставя чертежи на тридесет и две малки и четири главни (А, Д, Е, Т) букви. Пълният комплект на шрифта по рисунките на Куленбах е поръчан в Амстердам в печатницата на беларуския майстор Иля Копиевич. На 1 януари 1708 г. Петър подписва следния указ: „(...)с изпратената от холандската земя, от града Амстердам азбука, съставена от изкусни в печатното дело люде, да се напечати книгата Геометрия на руски език… и другите граждански книги също да се печатат със същата азбука.“ По същество новият шрифт е типографско адаптиране на използваната дотогава славянска писменост към латинското писмо използвано тогава (антиква). Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, въведена е западноевропейската пунктуация. Главните букви са уеднаквени с подобните по външен вид латински букви, а характерните за кирилицата букви получават нова форма в стила на латинската типография. През първата четвърт на 19 век гражданската азбука е възприета в Сърбия и България и постепенно измества църковнославянската такава.
No comments:
Post a Comment